20/11/2006 отварям очи в гр.Гълъбово обл. Стара Загора, начален следобед. От тогава съм бил палаво дете, на 8 месеца летя с родителите ми към Италия, където бащината ми страна работи и живее. Родителите ми се разделят и 2012 се налага да се върна обратно в България с майка си, където и започвам училище.
Родителите ми, Теньо и Милена са страшно креативни. Майка ми като певица ме научи да ценя музиката, докато баща ми създаваше и обработваше вино, което вдигна още вкусовите ми стандарти.
Голяма част от семейството ми е работило в креативния сектор. В този хабитат креативността е задължителна
Малък град Гълъбово, наричаме го града на мечтите, но саркастично. Популация с размера на 6000 души. Някак си, доста релевантни фигури идват от моя град, независимо от пустинята на която прилича.
Дойде момент в който настъпи началото на гимназиялния ми етап и глад за развитие и по-голям терен.
С майка ми решаваме да се преместим в Стара Загора, поради приема ми в гимназия ,което тепърва отваря врати.
За мен това беше времето в което да започна да изразявам себе си пред различни хора, които не познавам и то в голям тираж.
Бях странноте дете, обичах спорта и Анимета. Поради интересите ми и способността ми да се интегрирам лесно в различен вид общества, беше лесно да изпъкна спрямо другите. Не разплагах с много приятели, често прекарвах време сам в мисли и видео игри. Първите ми запознанства , които до ден днешен крепя са покрай Yu-Gi-Oh, но най-вече продаването на карти
Съответно започвам да мисля повече и повече над предприемаческия си аспект, които откривам покрай нуждата на ресурси.
Не исках да взимам пари от родителите си, тъй като не бяхме богати :) и желаех да не ги ангажирам още повече с моите разходи, съответно започвам да Flip-вам Yu-Gi-Oh карти, работя като хамал и създавам продукти с мой дизайн който да продавам на Friends, fools and family, но когато бях стресиран се изразявах чрез графити, бяха грозни, но тръпката за мен бе достатъчна. Марихуаната беше също staple, който ми подобри няколко момента :)
Колкото и различни линии на приходи да имах, никога всъщност не правих пари, докато не се обърнах към продажбата на субстанции в която не се зъдържах поради редица случки, които ми доказаха че този начин на живот е за загубеняци. Главната причина е вечер в която претърпях пребиване от 10 човека, заради егото си. Най-реалната вечер в живота ми. Избягах от тях без обувки, ззащото ги взеха. Скъсани дрехи и кръв която течеше от устата ми, комплементирайки изместеното ми чене. Избягах и търсих помощ, покрай паркинг на който имаше над 15 човека аз исках една тъпа кърпичка и малко вода. Никой не ме отрази... сякаш бях дух. Тогава разбрах че никой не го еб* за мен и не мога да разчитам на никого. Върнах се пред панелката в която живях и звъннах на баща ми, никога не му бях споделял за нищо, тогава исках съвет от мъж. Сподели ми за опасенията си и това че е очаквал съответна ситуация и се разсмяхме заедно. Влязох в къщи, майка ми готвеше и беше чисто, но аз не исках тя да знае. В банята освен промиването на раните си, наместих ченето си с помощта на youtube video. Проработи, но понякога щрака :)
Следващия ден, изтощен и оплашен в училище, чакайки деня да отмине на задния чин където никой не сядаше до мен. Мой съученик седна за да ми покаже тениска с лика на Иисус Христос, но като културист, който чупи кръста и струваше 30 лв. Тогава се замислих “Защо да не пробвам и аз?”
10/03/2023 След дълго време в дизайни и преговори за производство на първия ми бранд, инвестирам успешно в 132 тениски, които платих с всички пари които някога съм имал. Тогава VQNDIO беше първото предприятие, което започнах. Фалира. Да, разпродадох около 60бр, но бързо започнаха лошите отзиви и безразборното харчене от моя страна, което доведе до загуба на парите. Спрях за малко и върнах лентата назад, попитах се какво ме събори освен безразборното ми харчене. Некачесвтения продукт! Беше ме срам до степен да го продавам, затова го раздадох. Забелязах че е трудно да се намери добър печатар на облекло, реших аз да поема ролята.
